Образът на врага: митът за българския национализъм

(Внимание: дълъг пост.)

Като всеки малък народ с интензивна емиграция ние, българите в България, сме тясно свързани с българите в чужбина. И то не само с нашите заминали близки и приятели, а и с хора, които не познаваме лично, но които с дейността си продължават да бъдат свързани с България. Отношенията ни обаче са твърде сложни; и развитието на „случая Батак“ ме убеди, че единственият начин да общуваме с българите от диаспората е да ги приемаме такива, каквито са, без обаче да се надяваме на същото от тяхна страна.

Ако не броим самия „пробанд“ – Мартина Балева, този пост се занимава с трима автори: Даниела Горчева, Златко Енев и Юлиян Попов. Аз поначало споделям неодобрението на Марфа към постове, в които „някой се оплаква от блога на някой си, а не само се оплаква, ами клейми блогъра, щото, видиш ли, блогът и писанията в него не били по негов вкус„; но понякога просто не мога да устискам и сега е един от тези случаи.

Общото между горепосочените автори е, че са имигранти в „стара Европа“ (или както напоследък я наричат злите езици, Еврабия). Даниела и Юлиян имат блогове, които са в блогрола ми, а Златко списва безплатното онлайн списание „Либерален преглед„.

От известно време и тримата посвещават по някоя публикация на анти-националистична тема. Само по себе си това не ги отличава от много други български блогъри, включително някои от любимите ми; аз самата също бях анти-националистка на младини. Но това, което виждам у тези трима автори, е силно преувеличаване на опасността от българския национализъм и ударение върху него за сметка на изкривяване или пренебрегване на много по-важни въпроси. С други думи, те превръщат българския национализъм в мит (според определението на Златко, „мит = нещо пресилено, разкрасено и канонизирано до степен, която го прави по-различно от фактическото положение не нещата; митът не означава неистина, а иконизирана полуистина„). Въпросните автори смятат за несправедливо, безполезно и опасно стереотипирането на циганите като маргинали, на българските турци като електорат на Доган и на мюсюлманите като – как да го кажа? – хора, почитащи Корана и пророка Мохамед. Същевременно обаче те по странна логика смятат стереотипирането на българите като примитивни националисти и ксенофоби за справедливо, полезно и безопасно, макар че това стереотипиране вече е допринесло за най-малко едно убийство (на 20-годишния Андрей Монов).

За да се противопоставят на българския национализъм, авторите подкрепят поставянето под въпрос на някои досега общоприети представи в българската история. Най-напред, започвайки с оправдана реакция срещу продължаващото пробутване на поръчковия пасквил „Време разделно“, Даниела и Златко оспориха насилственото помохамеданчване на българи в Османската империя. (За протокола, макар че родът ми не е нито от Родопите, нито от Делиормана, съхранената му история е белязана от два независими случая на насилствено помохамеданчване, описани тук.) Но наистина ми дойде в повече, когато Юлиян, Даниела и Златко защитиха проекта за „мита Батак“.

Тук е нужно едно пространно отстъпление за щастливците, които все още не знаят за този проект. Оригиналното му заглавие е „Feindbild Islam – Geschichte und Gegenwart antiislamischer Stereotype in Bulgarien am Beispiel des Mythos vom Massaker in Batak“ – нем. „Ислямът като образ на врага – история и настояще на антиислямските стереотипове в България с пример митът за клането в Батак“, автори Мартина Балева и Улф Брунбауер. Като част от проекта двамата бяха насрочили конференция, която да се състои в Батак през май 2007. Възникна обаче скандал, до голяма степен основан на твърденията на „Труд“ и други български медии, че двамата отричат историческия факт на клането в Батак. Всъщност те не го правят (макар да дават доста по-малък брой на жертвите в сравнение с повечето други автори); думата „мит“ е използвана не със значението си в разговорния език, а с даденото по-горе значение на „представа в обществото“. В резултат от скандала конференцията беше отменена. Аз пропуснах тази фаза поради здравословното си въздържание от български медии и в частност от в. „Труд“, така че се включих на по-късен етап. В коментар към блога на Тишо Жилов дава линк към статия на Балева във в. „Култура“ от май 2006. Авторката е представена като „магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология. Била е редактор при научното издателство Дитрих Раймер Ферлаг, Берлин. От 2005 работи по докторат на тема „Изкуство и национализъм на Балканите. Случаят България“. Членка на Аби Варбург-колег 2006, Хамбург. Стипендиантка на фондацията Алфред Тьопфер. Кураторка за съвременно изкуство и изкуствоведка при галерията за съвременно изкуство Кунстагентен, Берлин.“

Накратко, Балева (и Брунбауер, с когото няма да се занимавам) твърдят, че причината българите да помнят така неизличимо Баташкото клане е едноименната картина от полския художник Антони Пиотровски от 1892. Разбира  се, тази теза постулира отсъствие на Баташкото клане в българското обществено пространство между 1876 и 1892. Уикипедия посочва, че когато историкът Наум Кайчев дава примери за споменаване на клането в текстове от посочения период, Балева признава, че то не е било съвсем забравено. Разбира се, Батак се споменава и в стихотворения на Вазов от този период, а именно „Възпоменание от Батак“ и „Опълченците на Шипка“. Аз бих посочила също, че в „Под игото“, публикувано само две години след картината на Пиотровски, Вазов пише: „Батак! Това име и като собствено, и като нарицателно характеризира нашата революция. Съдбата понякога прави тия каламбури.“ Без да съм филолог, това според мен ясно показва, че по това време думата „батак“ (бъркотия) е била здраво вкоренена в българския език. Следователно Балева няма никаква причина да предполага, че „ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик… то днес може би щяхме да говорим вместо за „забатачен‛ за „запазарджичен‛.“

Аз съм минала през суровата процедура по изработване и защита на дисертация в природните науки и смятам за несправедливо, че някои хора от обществените науки се сдобиват със заветната титла „доктор“ чрез изсмукани от пръстите свободни съчинения (или, както каза моя колежка по същия повод, чрез бъркане в носа). Но това, което най-много ме вбесява в трудовете на Балева, не е съдържанието им. Независимо от научната си стойност (или недостига на такава) то явно е много по-невинно от заглавието „Ислямът като образ на врага – история и настояще на антиислямските стереотипове в България с пример митът за клането в Батак“. Бих предположила дори, че авторите са избрали за проекта си такова заглавие с презумпцията, че мнозина в професионалните им среди няма да прочетат от него друго освен заглавието. В Еврабия се приема много добре да разглеждаш и осъждаш антиислямските стереотипове; но аз имам друго мнение по въпроса. Немалка част от сегашните ми възгледи са оформени след 11. септември 2001 под влияние на атаките от тази дата, на редица по-късни събития и на преосмисляне на някои по-ранни събития. В резултат сега имам неприкрита и устойчива ислямофобия; и човек, който измисля заглавие като горното, за мен стои на страната на противника.
Ето защо имам неласкаво мнение за моралните и интелектуалните качества на Мартина Балева. Нещо повече – просто ми се повдига от нея. Не знам за вас, но мен и досега ме присвива под лъжичката, щом видя запис от 11. септември; същото усещам, когато прочета името на Балева или заглавие на неин труд. Както виждате, човек може да реагира яростно срещу „мита Батак“, без това да е основано на национализъм. Нещо повече, не одобрявам внушението на Балева, че българинът смята само себеподобните си за човешки същества и затова основава антиислямските си стереотипове не на 11. септември и други скорошни събития с жертви-небългари, а на едно клане на българи със 130-годишна давност. Както биха казали англичаните, да твърдиш такова нещо значи освен раната да нанесеш и обида.
Не че цялата история не буди в мен националистическо възмущение, но то е по-скоро в почудата толкова ли не е могла една българка да избере друга тема за дисертоид, ами е опряла до развяване на (истински или измислени) кирливи ризи на народа ни пред германците. Но както и да е, това е подробност. В свой пост от април 2007 Пейо предлага други тъпи идеи за исторически конференции и места за тяхното провеждане, а именно „Ролята на бомбените антентати в отхвърлянето на чуждата окупация“ (в Багдад) и „Концлагерите — връх на германската инженерна и логистична мисъл“ (в Берлин). Постът му ми харесва, макар че според мен, ако „митът Батак“ трябва изобщо да се обсъжда, мястото е именно България. А не да представяш труда си пред германци, които не могат да сверят предоставената от теб информация с българските източници и така няма опасност да ти изловят спатиите. Но тези въпроси на професионалната и интелектуална етика също са подробност.

Неотдавна под една интересна статия за писателя Ханиф Курейши Златко Енев обяви анкета, в която между другото питаше дали „българската общественост имаше право да се чувства обидена от „Батак като място на паметта““. Аз отговорих: „Аз съм за публикуване на карикатури, богохулни книги и изследвания на тема защо българите се вторачват в някакво си кланенце и се самонавиват срещу такава прекрасна религия като исляма…“ и т.н. в същия дух. Последва разгорещено обсъждане (комай отвъд точката на кипене), докато Златко каза, че според него мнения като моето не трябва да се изказват публично. След което аз, разбира се, се извиних и млъкнах. (Тази дискусия показва защо засега не слагам „Либерален преглед“ в блогрола си – колкото и интересни материали да се поместват там, форумът му не е за слабите духом.)
В интерес на истината, когато отговорих на анкетата, аз не знаех, че Балева е получавала заплахи за живота си и че телевизия „Скат“ е обещавала награда за този, който предостави адреса й или актуална снимка. Това променя нещата и ако го знаех, щях да опитам да успокоя топката; защото наистина съм за свобода на словото, дори да става дума за случай като Дейвид Ървинг .
Няколко дни по-късно „Либерален преглед“ помести статията на Мартина Балева „Образът на Батак в колективната памет на българите„. Не бях никак изненадана; всъщност и досега тая ужасното подозрение, че моята спонтанна реакция е допринесла за решението на Златко да публикува новия материал. Имам предвид, че щом видят противника си да реагира на някакъв дразнител като настъпен по мазола, хората нерядко решават да приложат изпитания метод за притъпяване на чувствителността чрез системно прилагане на дразнителя. Аз самата съм препоръчвала този подход към нашите противници; и както вметна Златко по време на нашата дискусия, никак не е приятно с твоите камъни да те удрят по твоята глава. Ако наистина по моя вина читателите на „Прегледа“ бъдат третирани със сублетални дози от Мартина Балева, докато спрат да реагират, посипвам си главата с пепел.
И последно, искам да обърна вниманието на опонентите си върху нещо, което няма никаква връзка с българския национализъм (и ще бъде точно толкова вярно, ако България заедно с населението си изчезне от картата на света). Преразглеждането на общоприетите исторически представи в полза на мюсюлманите може да е оправдано в някои конкретни случаи, но в подтекста на сегашната обстановка намирисва на Оруеловско създаване на фалшиво минало. Впрочем много преди Оруел е казано, че историята се пише от победителите. Защо не оставим противника (дори да не го смятате за противник) да спечели сегашната глобална война (дори да не я смятате за война), пък тогава да пренаписваме историята в негова угода? А най-добре да оставим тази работа на него. Все пак и неговите хора ще имат нужда от теми за дисертации.

Advertisements

3 Коментари to “Образът на врага: митът за българския национализъм”

  1. Black Wolf Says:

    Някой примерно в САЩ да каже, че не е имало геноцид над индианците… ще го изядат с парцалите. ))))

  2. Доспат – нашата Джорджия « Моето ъгълче Says:

    […] на кафе с баща си и говоря за своя пост за “случая Батак”, който все още не е написан, но вече зрее в главата ми и […]

  3. Мишок-четник Says:

    Ами те тези либерали винаги са нещо наопаки – не им е чист косъма. Обикновено са комунисти правещи се на западняци.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: