Избори 2009, част 2: Българският политически цирк

(Продължение от предишния пост.)

Чудех се как да нарека сбирката от избираеми партии в България – паноптикум, зоопарк, панаир, накрая избрах „цирк“ като най-късо. А може би трябваше да напиша „пазар“, защото сега обикаляме сергиите като баби на разтури-пазар, оглеждаме и обръщаме спаружените артикули и бърчим нос, опитвайки се да преценим кое е най-малко негодно за ядене. Няма как – предстои да упражним върховното си гражданско право, а всяко върховно право е донякъде и задължение.

Има обаче някои видове гласуване, които са поне толкова вредни, колкото и негласуването. На първо място сред тях е гласуването срещу заплащане. Тук обаче няма да го обсъждам, защото подозирам субпопулацията, която го практикува, в твърде нередовно четене на блогове :-).

Второ, много вреден е т. нар. протестен вот. Гласуваме за партията Х не защото мислим, че тя би ни управлявала добре, а за да покажем на партиите Y и Z колко сме им ядосани. Партията Х обикновено има повече недостатъци от Y и Z, взети заедно. Тя печели изборите (или поне печели достатъчно гласове, за да стане ефективен изнудвач) и ние си плащаме славния ден на протест, като 4 години я носим на рамо.  Защо да правим такива глупости? Животът не е толкова дълъг, че да жертваме години за безмозъчни политически експерименти.

Трети тип вредно гласуване е ирационалното. Имам предвид да гласуваш за дадена партия не защото очакваш тя да управлява най-добре, а по други причини. Например от носталгия по младежките години, когато тази партия все е управлявала (и е била де факто единствена). Или защото нейният кандидат ти се струва секси (все едно, като пуснеш бюлетина за него, ще го вкараш в леглото си). Или защото недолюбваш циганите, а въпросната партия ги псува на всеки десет минути. Или защото кандидатът е народен човек, в когото виждаш себе си (така моя колежка описа впечатленията си от последния дебат между Георги Първанов и Петър Стоянов: „Представих си как простите българи гледат Стоянов – европеец с костюм и вратовръзка, и Първанов – нашето момче, което изглежда като тях, говори като тях, мирише като тях; и осъзнах, че ще гласуват за Първанов“).

Четвърто, според мен е лошо човек да гласува, водейки се изцяло от личния си интерес. Например да работиш в завод, чиято продукция никой не ще да вземе и без пари, и да гласуваш за партията Х само защото тя обещава да продължи субсидиите за него и да запази жалкото ти работно място; и да не ти пука, че заради прекрасното управление на същата тази партия децата ти се чудят в коя чужбина да избягат. Според мен (простете ми старомодния патос) в деня на изборите човек трябва да бъде гражданин и да гласува с мисъл за цялата държава. Имаме толкова много други дни, в които да работим, да учим, да ходим на събеседвания, да сключваме сделки и изобщо да се грижим личното си преуспяване както намерим за добре; нима не можем в единствения изборен ден да пуснем тази бюлетина, която ни се струва най-полезна за обществото като цяло?

Сега ще разгледам един по един основните артисти в политическия цирк и ще напиша какво мисля за всеки от тях и защо. Няма да се опитвам да крия предпочитанията си, всъщност и досега не съм го правила. Един коментатор към предишния ми пост ми препоръча да бъда безпристрастна, с което ме накара да погледна екрана на стерео. Та ако политическите партии бяха равностойни в очите на избирателя, какъв би бил смисълът да се гласува за една от тях? По-логично и евтино би било да си избираме управници на лотариен принцип, с апаратурата на Тото-2.

Ще разглеждам партиите по давност, така че започвам с БСП. Тя има тежкото наследство на партия, осъществявала тоталитарна диктатура 45 години (1944-1989) и избила най-малко четирицифрено, а по-вероятно петцифрено число хора. И след 1989 БСП не направи нищо, за да се развие в по-доброкачествена посока. Използваше гласовете на „червените бабички“, за да доведе на власт „червените мобифони“ да разграбват страната (цитираните изрази са на Стефан Продев). Всеки път, когато ни е управлявала, БСП ни е докарвала до просешка тояга. А за да може да граби на спокойствие, неизменно е посягала и върху крехката законност и човешките права. Нужно ли е подробно да описвам какво имам предвид? Едва ли – това е българският ми блог, т.е. пиша пред хора, изпитали злодеянията на БСП на гърба си. Ако „двуполюсният“ (т.е. двупартиен) модел БСП – СДС беше оцелял, теоретично БСП би могла някога да се поочовечи и да заеме що-годе нормално място в политическия живот. Трудно ми е да си го представя, но прецедент има – Демократичната партия в САЩ, бивша партия на робовладелците. Но у нас двупартийният модел беше унищожен и ако някога бъде възстановен, не виждам никаква причина една от партиите да бъде БСП. Тя няма тепърва да се очовечва; колкото свестни и умни хора имаше, ги имаше в ранните си години (1989-90) като наследство от времето, когато мнозина ставаха партийци по принуда, за да получат или запазят работата си. И тези хора, вместо да очовечват БСП (което е малко като да правиш вълк вегетарианец), побързаха да я напуснат. Понеже разходките в блогосферата изискват някакъв минимум акъл, не вярвам между читателите да има дори един, който да е готов да гласува за БСП. Нека пратим тази партия на бунището на историята и я оставим да се стопи с естественото измиране на нейния електорат.

Дясната коалиция СДС-ДСБ е моят избор. Наистина през 1989 СДС беше заченато „в грях“, предимно от агенти на Държавна сигурност и БСП. Но хората се държат според интереса си и политиците от СДС винаги са били повече или по-малко принудени да се съобразяват с исканията на прозападните демократи, които станаха привърженици и избиратели на СДС. Политици от СДС първи заговориха за НАТО и обединена Европа по време, когато за всички други партии тези теми бяха табу. Първото правителство на СДС управлява само една година (1991-92), но все пак си го спомням като глътка свеж въздух. Колко хора тогава събраха смелост да се откъснат от държавната ясла и да започнат свой бизнес – и скоро, още през 93-та, бяха притиснати и смазани от мутрите… Помня, че това правителство назначи комисии да разтурват фамозните ТКЗС-та и направи ужасната грешка да нарече тези комисии „ликвидационни съвети“. И когато продажните медии подеха кампания за сваляне на правителството, любимият им рефрен беше за „ликвидирането на българското земеделие“. И до днес иначе умни мои приятели плюят ликвидационните съвети и си правят оглушки за моя въпрос като как иначе бихме влезли в Европа с ТКЗС… Помня как ДПС реши да бие „шут“ на правителството и след това Народното събрание проваляше всяко решение на кабинета, докато Филип Димитров („Ф.Д.“) поиска вот на доверие и не го получи. После продажните медии повтаряха на народа, че правителството било „сдало властта“ (така че носело отговорност и за по-сетните злощастни събития) и никой не искаше да чуе простичката истина на „Ф.Д.“, че е невъзможно да се управлява парламентарна република против волята на парламента… По-късно през 1997 СДС пое кормилото на една България, в която заплатите бяха по 4 долара и хлябът ставаше лукс. Служебното правителство на Софиянски, а после правителството на Иван Костов овладяха положението. Икономиката дръпна напред, доходите също. И към средата на мандата на Костов спомените за хиперинфлацията избледняха достатъчно, за да могат медиите и гуруто Слави Трифонов да подемат рефрена за „провал на правителството“. Не че нямаше провали – можем да си спомним „Балкан“, „Плама“ и грешките около делото в Либия.  Но според мен тези провали изобщо не даваха основание да се гласува за друга партия, след като нямаше такава, която да „става за ядене“. А точно това се случи… Оказал се в опозиция начело с Надежда Михайлова, СДС претърпя агония, от която на всички честни седесари им се плачеше. Всичките извинения за управлението на Костов, реверанси към патриарха-ченге Максим през трупа на отец Стефан Камберов и т.н., писала съм нещичко тук. Добре, че това вече е минало, Надето Михайлова вече не е начело, а СДС и ДСБ направиха коалиция. Ако ме питате лично за Костов – мисля, че е изчерпан (което се видя кристално ясно от номинацията на Мартин Заимов) и трябва занапред да стои само на задните редове. Но беше много важно, че СДС се отказа от първоначалното си условие за коалиция с ДСБ, а именно Костов да се оттегли. За десните избиратели да се оплюва и гони Костов означава отказ от „основното право на човека – толкова основно, че е самото определение на неговата същност: правото на приемственост“ (цитатът е от Ортега-и-Гасет). Ако нашите управляващи разбойници обвиняват за всички сегашни беди на България управлението на Костов, което приключи преди 8 години, това не е само за да оправдаят своите провали и далаверки. Целта е по-дълбока: да убият спомена за успешното управление на своите политически противници, за да затвърдят в съзнанието на редовия българин убеждението, че „всички са маскари“, и така да си купят билет за следващ мандат на разбойническо управление. (П.С. За жалост още преди официалното начало на предизборната кампания моите избраници почнаха с гафовете – гушнаха Емил Кошлуков, благодаря на Лид за линка.)

Следващата поред партия е ДПС. Писала съм подробно в английския си блог за тази зловредна организация и не искам да й отделям много място тук. Ще припомня само, че ДПС вероломно свали правителството на Филип Димитров и че две от най-лошите правителства в новата история на България, а именно на Беров (1992-94) и на Станишев (2005-09), са с мандат на ДПС. Не случайно Огнян Минчев нарече ДПС „проказа за българската политическа система“. В предишния си пост задълбах в предимствата на мажоритарната система не защото виждам възможност за скорошното й въвеждане (както ме попитаха някои коментатори), а за да наблегна как ДПС може да бъде обезвредено по демократичен начин. Относно електората на ДПС: Макар че българските турци като цяло са по-слабо образовани от българите, аз в никакъв случай не ги смятам за по-малко интелигентни и съответно не виждам причина да им давам политически коректно оправдание, задето гласуват за ДПС, след като отказвам такова оправдание на българите, които гласуват за БСП и „Атака“. Законното право да гласуваш за всяка банда мафиоти, която се е регистрирала по Закона за политическите партии, не ти дава  никакво морално право да избираш тези мафиоти. Но не виждам също така смисъл да се тровкам колко ми пречат турците – от това полза няма никаква, само вреда. Трябва, вместо да се вторачваме в кусурите на Другия, да мислим как да излезем от положението, щом се появи възможност. А докато няма такава възможност – гълтаме жабата и си носим ДПС на рамо. На българските турци препоръчвам, когато могат, да не гласуват за ДПС – защо трябва да обричат децата си да търсят препитание я в Турция, я в Испания? Но ако живеят във феод на ДПС, където гласуването е на практика явно, не бих им препоръчала да ритат срещу ръжена. Заради един глас, който неизбежно ще остане в малцинство, едва ли си струва да излагаш на тормоз себе си и семейството си. Както би казал Али Сина, на нас не ни трябват герои и мъченици.

Достатъчно за ДПС, ред е на дружката му НДСВ. В основния си блог съм посветила на Симеон Сакс-Кобурготски поста „Благородници – крадци на чадъри“ (заглавието е намек за стар английски виц). При управлението на Симеон (2001-05) стопанският растеж се забави, законността залиня, а корупцията избуя. Милен Велчев в комбина с банката на принц Кирил сключи хубава сделчица и увеличи външния дълг на страната с милиарди, за да сложи в джоба си няколко пършиви милиона комисиона (някой сполучливо го беше сравнил с циганин, който оставя цял квартал без ток, за да получи няколко левчета от продажба на крадения кабел; но невежеството и липсата на шанс в живота дават на циганина поне мъничко оправдание, което при Велчев липсва). Самият Симеон използва поста си, за да заграби нагло и противозаконно огромни имоти, принадлежали на „Короната“, т.е. на българската държава. Може ли някой да ми каже как щеше да реагира българското общество, ако това го беше направил „Ф.Д.“ или Костов? След това НДСВ се включи като партньор в тройната коалиция, на чието управление още се радваме. Не това обаче е най-лошото. Дори да махнем пряката вреда, която НДСВ нанася на българската действителност, остава непряката – чрез объркването на главите на хората. През 2001 НДСВ спечели зашеметяващата си победа чрез обещания да сложи край на партийното противопоставяне и да увеличи доходите незабавно и несимволично. Първото обещание е изстрел по демокрацията, второто – по капитализма, а и двете – по действителния свят, в който живеем и за който сме длъжни да се грижим. С други думи, Симеон обещаваше да освободи българите от бремето на действителността. Незабавното и несимволично увеличение, разбира се, не се състоя и икономиката не пострада много от тази фантасмагорична оргия, но Симеон успя да разбие „двуполюсния“ (т.е. двупартийния) модел и да нанесе на крехката българска демокрация удар, от който тя няма изгледи скоро да се съвземе. За мен това е тежък грях и всички вменяеми хора, които се включиха в екипа на НДСВ, са съучастници. Затова призовавам да пратим и НДСВ на бунището на историята; някои хора, опетнили се с тази партия, биха могли да бъдат допуснати отново в политиката като личности, но само след едно голямо mea culpa.

За „Атака“ какво да пиша? Посветила съм на нея цели два английски поста: един за славния фюрер Волен Сидеров и един за детето-чудо Димитър Стоянов. Цитирам малко от първия пост: „Дни преди изборите моя приятелка се возела в такси. Шофьорът казал, че ще гласува за „Атака“, защото му било дошло до гуша от циганите. Приятелката ми попитала: „Ако „Атака“ спечели изборите, мислите ли, че ще накара циганите да изчезнат?“ След кратък размисъл шофьорът отговорил: „Имате право“.“ Подобно на ДПС „Атака“ се основава на най-първичните и опасни импулси на човешката природа. Не мисля, че някога „Атака“ ще нанесе вреда, сравнима дори в най-малка степен с тази на ДПС; но от морална гледна точка „Атака“ е по-гнусна, защото е партия на мнозинството. Докато ДПС обайва избирателите си с изречени и неизречени обещания за нови субсидии за тютюна, който никой не ще да купи, сладки обществени поръчки за „наши“ фирми и сладки държавни службици за  „наши“ хора без излишно вторачване в професионалните им качества, „Атака“ говори за ред и законност, но на под-словесно, първосигнално равнище внушава точно каквото изтъква моята приятелка – че ще ни спаси от Другите, които ни пречат; ще ги накара някак да изчезнат. В ХХІ век едва ли някой може да започне геноцид в Европа, но нищо не пречи на „Атака“ още години да дрогира народеца с опиума на омразата, като вдъхновява по-неуравновесените български юнаци попътно да пребиват по някой и друг циганин. Тук трябва дебело да подчертаем, че всякакво неприемане на Другите, които вече са между нас, трябва да бъде тема табу. Новата имиграция е въпрос, чието обсъждане в публичното пространство е законно и според мен дори необходимо; защото потенциалните имигранти засега живеят другаде и не сме длъжни да ги пускаме тук. Но циганите и турците са български граждани като нас и каквито и жалби (основателни или неоснователни) да имаме срещу тях, не трябва и насън да си помисляме колко хубаво би ни било без тях. Това е пътят към ада. Затова – никакво гласуване за „Атака“, моля ви!

Остана ГЕРБ, поредното месианско движение и големият фаворит на тези избори. Предвижданата победа на ГЕРБ ме накара да напиша в блога на Лид, че „не се борим за победа, а само за достойна загуба“ и това ме потиска. Подробно съм разгледала водача на ГЕРБ в английския си пост от 2007 „Бойко Борисов: портрет на един победител„. Затова сега ще се спра само на три негови важни прояви, които се случиха впоследствие. Първата е одобрението му на „възродителния процес„; ако бяхме цивилизована страна, още на другата сутрин Борисов щеше да бъде политически труп. По-късно пред български емигранти в Чикаго Борисов се оплака от останалия в България „човешки материал“ – цигани, турци и пенсионери, които били против ГЕРБ. (Баща ми по този повод каза, че ако наистина са против ГЕРБ, това е само плюс за посочените групи.) Вдигна се пушилка и разни анализатори търсиха зад изказването всякакви подтексти и замисли, кой от кой по-мъдри и далновидни, и почти никой не посочи, че това вероятно е просто изпускане на подпийнал милиционер, който, ако бъде избран, има да забавлява цяла Европа с подобни гафове. ГЕРБ може да съдържа в името си думи като „граждани“ и „европейско“, но кажете ми, ако изрежете горните думи от устата на Борисов и ги вмъкнете в устата на кой да е активист на „Атака“, няма ли да паснат като излети? Боя се, че ако бат Бойко спечели изборите, както се очертава, нашите турци (вкл. тези, които гласуват за ДПС) няма да ни простят лесно, че сме гласували за него; и така в българската нация ще се вбие още един клин за дълги години напред и ще ни отравя живота дълго след като Борисов бъде щастливо забравен като Жорж Ганчев. И най-накрая за наивниците, които си въобразяват, че Борисов се кани само на турците – спомнете си как на 14. януари той забрани антиправителствения митинг постфактум и така даде на полицията карт бланш да бие и арестува хората. Между другото по случайност знам, че след последните местни избори в с. Мусачево юнаци със скъпи коли ходили да шамаросват избиратели, които били продали гласовете си на ГЕРБ, а после гласували за друг кандидат. Трябва ли всъщност да се учудваме, че един възпитаник на школата в Симеоново е твърде склонен към физическа разправа с опонентите си? Не харесвам тази черта у БСП, не я харесвам и у ГЕРБ. Така че да внимаваме в картинката на изборите, защото идиотски управници лесно се издигат, но трудно се свалят.

Advertisements

2 Коментари to “Избори 2009, част 2: Българският политически цирк”

  1. Преглед на политическите играчи « полетът на костенурката Says:

    […] 2009, политика) БЛАГОДАРЯ на Майя Маркова, че написа втори текст, посветен на парламентарните избори. В него описва […]

  2. Преглед на политическите играчи « полетът на костенурката Says:

    […] Няма коментари БЛАГОДАРЯ на Майя Маркова, че написа втори текст, посветен на парламентарните избори. В него описва […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: