Победата на българското клекало

Кратко въведение за тези, които ще четат поста ми след много години (ха-ха) и няма да знаят повода за него: В момента Чехия е председател на Европейския съюз и на чешкия художник Давид Черни поръчали пано, което да изобрази страните от ЕС и да се сложи пред сградата на Европейската комисия. Черни нарекъл произведението си „Ентропа“ и представил всяка страна с нещо отрицателно. България била показана като „турска тоалетна“ – с няколко клекала и дупки.  (П.С. Можете да видите как точно напр. в блога на Корина Мурафа от Румъния.)

(Повечето българи реагираха (според мен) истерично, обидиха се, поискаха образът на България да се махне от „Ентропа“ или да се покрие (П.С. – това беше направено), Черни да се извини и да върне парите и т.н. Не липсваха и похвали по адрес на тоалетната тип „клекало“ – колко била хигиенична и удобна за разлика от тоалетната с чиния и седалка, възприета от ония глупци на Запад. Моето мнение: Наистина клекалото е по-добро от седалката, ако тоалетната не се мие, но защо ние, българите, се примиряваме да не си мием тоалетните до веки веков и какво толкова хигиенично има в това да си препикаваш обувките? Твърденията, че уж клекалото било по-добро за бременни, оспорвам категорично като жена, родила две деца по естествен път. Според моя опит клекалото е мъчително за бременни и родилки, а в последните седмици на бременността си е направо опасно. Колкото до исканията Черни да върне парите – аз съм човек на умствения труд и искам той да се заплаща достойно. Мисля, че ако на един творец бъде отнето заплащането за труда му, защото Филанкишиев не харесвал резултата, това би било твърде опасен прецедент.

Но да се върна на основната тема на поста си, а именно какво баща ми разказа по този повод.

В началото на ХХ в. се случило студенти да освиркат Фердинанд, което породило вълна от изключвания. За да им бъдат възстановени студентските права, изключените били принудени да декларират, че „застъпват становището на университетската управа“ относно инцидента. Между тях бил дядо ми. Той обаче леко видоизменил текста и декларирал, че „стъпва на становището“ на университетската управа. В този си вид декларацията му не била приета :-). Дядо ми заминал да продължи следването си в Загребския университет заедно с други изключени студенти, чиито родители можели да си позволят тази обходна маневра.

Ясно е, че нашите момчета в Загреб са проихождали все от заможни и издигнати семейства. Въпреки това те не познавали друга тоалетна освен „турската“ и били силно затруднени от загребските тоалетни със седалки. А още по-затруднени били хазяите им. Отначало те опитали да слагат в тоалетните си надписи като „Седалката е за сядане, а не за стъпване“. Но българските студенти се оказали невъзприемчиви и накрая някои загребски хазяи се предали и направили допълнителни тоалетни с клекала специално за наемателите си.

Съжалявам, че дядо ми отдавна е покойник и не мога да науча от него подробности.

Уговорка: Изразът „българско клекало“ в заглавието цели да наблегне, че тоалетните с клекало са били наложени в Загреб от българи, а не че не трябва да се казва „турска тоалетна“ – да не вземе някой по недоразумение да причисли и мен към клозетните патриоти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: