Може ли някой да ми каже защо повечето детски книжки у нас се печатат с възможно най-неприятните шрифтове?
Ето един пример: „Дядовата ръкавичка“ – съкратена и цензурирана версия на издателство „Фют“. Започва така:
“Вървял един дядо през гората, а след него тичало кученце.”
Друг пример: „Трите прасенца“ – съкратена и чудесно илюстрована книжка от поредицата „Приказна съкровищница“ на издателство „Пан“. Започва така:
„Живели някога три малки прасенца.“
Защо е тази епидемия от квази-ръкописни шрифтове, в които „т“ изглежда като „m“, „п“ – като „n“, а „г“ може да се обърка с „s“? Нима някой си мисли, че децата предпочитат тези шрифтове? А познавате ли дори един възрастен, който да ги предпочита? Не че искам да бъдат унищожени, нека си седят кротко в компютрите, който ги харесва, да ги използва. Но не ги пробутвайте на децата. Четенето и без това е достатъчно трудно.
П.С. По идея на Жилов качих и картинка на въпросните шрифтове за тези, които ги нямат на своите компютри и съответно не могат да ги видят правилно в текст.
Етикети: книгоиздаване
Моето ъгълче 
април 22, 2008 в 11:41 am |
На моя компютър виждам нормални Arial букви, а не шрифтовете, които си сложила, вероятно защото самите шрифтове ги няма в машината ми. По-сигурно е да сложиш картинка, ако искаш на всеки компютър да се вижда точно това, което си имала предвид.
Иначе, по темата: Аз съм чел много книги като дете, и не можех да разбера защо в първи – втори клас считаха за постижение четенето на текст с непознат шрифт. Не разбирах и какво значи това „нечетлив почерк“, защото лесно разпознавах много деформирани почерци.
Но тези шрифтове, за които говориш, наистина много ме дразнят. Всички евтини книги след 1990 ги използват. При това чух обяснение от рода на това, че се водят по-четивни и по-бързо се възприемат (?!).