Шестгодишните на училище – да не би някой „горе“ да ми чете блога?

Миналия месец в този блог изразих мнението си, че 6-годишните българчета като повечето си връстници по света следва да ходят на училище. И ето ти на, вчера медиите съобщиха, че „от 2009 г. децата задължително ще тръгват на училище на шест години… Това е заложено в новия закон за просветата, който ще бъде приет след няколко месеца“.

Част от първите публични реакции са в дух „управляващите искат да им работим повече години“. При ниското жизнено равнище в България е интересно колко хора са убедени, че ние можем и трябва да имаме най-големите първокласници, най-възрастните абитуриенти и най-младите пенсионери в Европа, а всичко друго е от лукавия. Разбира се, ученето в зряла възраст е приятно и обогатява човешката душа, но все пак трябва да се съобразяваме и с необходимостта трудоспособните хора, ами, да работят, за да има нещо на масата.

По-сериозен е въпросът дали така децата няма да се претоварят и лишат от детство преждевременно. Задава го например Боби в пресен коментар към стария ми пост.

Нашето училище сега наистина претоварва децата и ги лишава от детство. Но защо хората се примиряват това да се случва със 7-годишните и въпросът се поставя само за 6-годишните? Трябва да се борим за училище, съобразено с умствените и физически способности на децата във всяка възраст, с тяхното здраве и щастие, а не просто да искаме още една „безгрижна“ година за децата си, преди да ги вкараме в месомелачката.

Предучилищната година всъщност изобщо не е безгрижна. Децата трябва да ходят всеки делник и могат да бъдат освободени само по уважителни причини. Те трябва да учат буквите, цифрите и много други неща, които по целия свят се учат в първи клас. Те всъщност вършат работата на първокласници, без това да им се признава. Дори игрите им са в определено време и се задават и наблюдават от учителката. Не че в това има нещо лошо, но такава „правилна“ игра вече не е игра, а работа, макар и лека.

Детството, което сме имали ние и е описано от Бредбъри във „Вино от глухарчета“, и без това е минало. Децата вече не прескачат огради, не се катерят по дърветата, не се събират да играят на криеница и „фунийки“, не палят огньове да пекат картофи. Днес ние не оставяме децата си без надзор и правим разписание за целия им ден. Това не ми харесва твърде, но е факт.

Изчезналият див детски свят е заменен с други неприятни факти: телевизията, електронните игри и желанието на децата да им се посветят. Днес деца на по 9-10 години се съпротивяват на самата идея за развиване на ума. Затова ми се струва добре на тази възраст да могат да четат и да събират. Разбира се, те пак ще откажат да четат, но поне умението да го има.

Боби също така пита „дали министерството е подготвено вече с програмата за обучение на нашите 6 годишни деца… или всъщност за това после ще мислим?“. Да, това е въпрос за поне 10000 лева. Според мен никаква програма не е подготвена и разчитат на старата, като при първия опит да се започне училище на 6 години преди четвърт век.

В този ред на мисли ми звучат зловещо думите на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов, че „промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт“. Изглежда, мислят да стоварят сегашната тежка програма за първи клас върху шестгодишните под предлог, че те се били развивали по-бързо. Ако г-н Атанасов, преди да прави публични изявления, беше говорил с детски психолози, учители и лекари или поне беше поогледал няколко живи деца, щеше да знае, че днешните 6-годишни не са по-развити от своите връстници през каменния век.

Впрочем аз отначало мислех, че изтеглянето на първи клас с една година налага голяма преработка на учебните програми, а сега смятам, че това не е необходимо. Просто трябва на сегашните учебници за предучилищната година да се сложи надпис „1. клас“, на тези за първи клас „2. клас“ и т.н., а учебниците за 12. клас да се изхвърлят. Някой да знае какво се учи в 12. клас (освен в професионалните гимназии, където учат занаят)? На нашия кандидат-студентски изпит се изискват само учебниците до 10. клас! Излиза, че докато малките ученици в българското училище са претоварени, най-големите са принудени, с извинение, да си пипат ушите и да си губят времето.

Чудя се какво да се прави с децата от малцинствата, които са зле с българския. Доколкото знам, задължителната предучилищна година е била въведена предимно заради тях. Трябва ли да ги накараме да наблегнат на педалите и да учат български в 1. клас, или пак да им дадем една година да го учат, което на практика значи да въведем задължителна предучилищна година за 5-годишните? Нека специалистите вземат думата по въпроса. Но доколкото познавам нашите власти, те ще направят каквото им хрумне, без изобщо да питат специалистите.

Етикети: българска политика, образование