Шестгодишните на училище – да не би някой „горе“ да ми чете блога?

Миналия месец в този блог изразих мнението си, че 6-годишните българчета като повечето си връстници по света следва да ходят на училище. И ето ти на, вчера медиите съобщиха, че „от 2009 г. децата задължително ще тръгват на училище на шест години… Това е заложено в новия закон за просветата, който ще бъде приет след няколко месеца“.

Част от първите публични реакции са в дух „управляващите искат да им работим повече години“. При ниското жизнено равнище в България е интересно колко хора са убедени, че ние можем и трябва да имаме най-големите първокласници, най-възрастните абитуриенти и най-младите пенсионери в Европа, а всичко друго е от лукавия. Разбира се, ученето в зряла възраст е приятно и обогатява човешката душа, но все пак трябва да се съобразяваме и с необходимостта трудоспособните хора, ами, да работят, за да има нещо на масата.

По-сериозен е въпросът дали така децата няма да се претоварят и лишат от детство преждевременно. Задава го например Боби в пресен коментар към стария ми пост.

Нашето училище сега наистина претоварва децата и ги лишава от детство. Но защо хората се примиряват това да се случва със 7-годишните и въпросът се поставя само за 6-годишните? Трябва да се борим за училище, съобразено с умствените и физически способности на децата във всяка възраст, с тяхното здраве и щастие, а не просто да искаме още една „безгрижна“ година за децата си, преди да ги вкараме в месомелачката.

Предучилищната година всъщност изобщо не е безгрижна. Децата трябва да ходят всеки делник и могат да бъдат освободени само по уважителни причини. Те трябва да учат буквите, цифрите и много други неща, които по целия свят се учат в първи клас. Те всъщност вършат работата на първокласници, без това да им се признава. Дори игрите им са в определено време и се задават и наблюдават от учителката. Не че в това има нещо лошо, но такава „правилна“ игра вече не е игра, а работа, макар и лека.

Детството, което сме имали ние и е описано от Бредбъри във „Вино от глухарчета“, и без това е минало. Децата вече не прескачат огради, не се катерят по дърветата, не се събират да играят на криеница и „фунийки“, не палят огньове да пекат картофи. Днес ние не оставяме децата си без надзор и правим разписание за целия им ден. Това не ми харесва твърде, но е факт.

Изчезналият див детски свят е заменен с други неприятни факти: телевизията, електронните игри и желанието на децата да им се посветят. Днес деца на по 9-10 години се съпротивяват на самата идея за развиване на ума. Затова ми се струва добре на тази възраст да могат да четат и да събират. Разбира се, те пак ще откажат да четат, но поне умението да го има.

Боби също така пита „дали министерството е подготвено вече с програмата за обучение на нашите 6 годишни деца… или всъщност за това после ще мислим?“. Да, това е въпрос за поне 10000 лева. Според мен никаква програма не е подготвена и разчитат на старата, като при първия опит да се започне училище на 6 години преди четвърт век.

В този ред на мисли ми звучат зловещо думите на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов, че „промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт“. Изглежда, мислят да стоварят сегашната тежка програма за първи клас върху шестгодишните под предлог, че те се били развивали по-бързо. Ако г-н Атанасов, преди да прави публични изявления, беше говорил с детски психолози, учители и лекари или поне беше поогледал няколко живи деца, щеше да знае, че днешните 6-годишни не са по-развити от своите връстници през каменния век.

Впрочем аз отначало мислех, че изтеглянето на първи клас с една година налага голяма преработка на учебните програми, а сега смятам, че това не е необходимо. Просто трябва на сегашните учебници за предучилищната година да се сложи надпис „1. клас“, на тези за първи клас „2. клас“ и т.н., а учебниците за 12. клас да се изхвърлят. Някой да знае какво се учи в 12. клас (освен в професионалните гимназии, където учат занаят)? На нашия кандидат-студентски изпит се изискват само учебниците до 10. клас! Излиза, че докато малките ученици в българското училище са претоварени, най-големите са принудени, с извинение, да си пипат ушите и да си губят времето.

Чудя се какво да се прави с децата от малцинствата, които са зле с българския. Доколкото знам, задължителната предучилищна година е била въведена предимно заради тях. Трябва ли да ги накараме да наблегнат на педалите и да учат български в 1. клас, или пак да им дадем една година да го учат, което на практика значи да въведем задължителна предучилищна година за 5-годишните? Нека специалистите вземат думата по въпроса. Но доколкото познавам нашите власти, те ще направят каквото им хрумне, без изобщо да питат специалистите.

Advertisements

Етикети: ,

9 Коментари to “Шестгодишните на училище – да не би някой „горе“ да ми чете блога?”

  1. razmisli Says:

    Още преди години мисля, че имаше проект за тръгване на училище на 6 години и мисля, че в един момент се осъществяваше (имаше класове с 6-годишни и 7-годишни първолаци). По мои бегли наблюдения, в различните страни е различно. Във Финландия например в първи клас се тръгва само на 7 години, учи се 12 класа. В Германия не знам на колко тръгват, но завършват на 19. И в Италия е така (учат 13 класа).

  2. Pippilota Mentolka Says:

    Интересно. Аз съм от шестгодишните и не бих казала, че детството ми е било ограбено, напротив! В същност тръгнах на училище с другарчетата си от детската и всички заедно стъпихме на следващото стъпало без особени сътресения. Не знам как ще бъде сега, но преди малко повече от двадесет години сутрин учехме, обядвахме, следобяд спяхме, а в 4 след следобедната закуска имахме занималня с един куп учебни игри.
    Съмнявам се днес да има такива екстри за първолаците, но все пак – изключително съм доволна, че завърших училище на 17 и ако не бях сменяла университета след първата година щях да завърша и магистратура на 22 и т.н. А днешните деца завършват на 25-26 и се чудят от къде да изкопат 3-4 години трудов стаж, дето го искат за всяка свястна работа.

  3. Бу Says:

    Мая, мислим по някои точки еднакво.
    Но управляващите пропускат нещо много съществено – първи-втори клас по света не са като 1-2 клас тук. Там са като нашите детски градини – занимания, игри, рисуване, музика… ученето се промъква толкова тънко, че е почти пренебрежимо. И това е нормално, това са дечица на 5-6 години.
    Тук в 1 клас се пишат домашни. Учат се неща, за които само родител може да помогне. Не е нормално детето да учи такива неща в училище, че после възрастен да трябва да му ги превежда…но ти това го знаеш най-добре 😀

    И изобщо – не си давам детето на училище от шест, точка.
    Впрочем, вече има и петиция
    против това недомислие, която набира бързо скорост.

  4. mislidumi Says:

    Само да отговря на въпроса на Размисли – в Германия тръгват на 6 години задължително децата, родени до последния ден на юни. Ако детето е родено след тази дата – родителите решават дали да го изпратят на училище на 5 или да го оставят още една година в детската градина. Синът ми е първокласник и по мое наблюдение на 6 години вече си беше напълно готов. Доколко занимателно и леко е в първи клас в сравнение с нашето учене – не мога да дам категоричен отговр. Факет е обаче, че до днес вече повечете деца в класа му четат гладко, пишат текстове от 5-10 реда (от тези с големите букви и широките и тесните редове и разбира се с много прсавописни грешки, но това е обяснимо предвид хилядите изключения в езика), смятат поне до 20 – събиране и избаждане, задачи с думи, логика, правят тестове, учат религия, геометрия, музика и спорт. Писането на домашни е от 15-20 мин. на ден. Всеки ден имат по 4 часа + 1 един час седмично час, в който се набляга на индивидуалните слабости в малка група. Не че синът ми е супер-талантлив, да не прозвучи така, но той може много повече от тези изисквания, а неговите приятели са също така добре с материала. Което ме навежда на мисълта, че децата по принцип могат да се справят на тази възраст с по-сложен материал. Това, което е различно, е че са шумни, разхождат се из стаята и са много свободни в държането си с учителката. Мисля, че това ги кара да усвояват с такава лекота материала. Понеже класът явно е дръпнал доста по-бързо с материала за първи клас, сега след великденската ваканция има раздадоха книжките за втори клас. Нека да не подценяваме децата си. А относно за загубеното детствто и че нямало време за игра – 🙂 докато ходеше на детска градина имаше по-малко време за игра, защото занималнята е много по-натоварваща.

  5. razmisli Says:

    Като че ли въпросът се опростява с това дали първи клас на 6 или 7 години – общо взето, децата че могат, могат, а и сега го правят: виждаме от примерите по света и от настоящата детска градина. Но мисля, че по този начин се пропуска възможността да се фокусира върху много по-важното нещо – подходът, програмата и условията. И не само за първи клас. Те децата сега си тръгват на 7, но философията на програмата въпреки това е доста лошо поставена. Заради тази програма именно се получава стреса и кризата на 7-те години – липса на свобода, творчество, връзка със света и т.н.

    Мислидуми, знаеш ли че моето синче кара (част от) първи клас в немско училище, но тогава не приемаха деца на по-малко от 7, въпреки моето настояване. Това за 6-годишните първокласници по Германско ново правило ли е?

  6. mislidumi Says:

    Razmisli, доколкото знам не е ново. Да не е било в източните части, те имат друга система? Разбира се има и деца, които тръгват на 7 години, ако родителите решат, че не желаят да пращат детето на училище или в детската градина им препоръчат. И не става дума, че децата имат проблем, просто това си е индивидуално решение.

  7. razmisli Says:

    Не, не беше в Германия, просто системата беше уж гарантирано немска. И той вече можеше да чете, но не на немски разбира се, така че ми носеше от училищната библиотека едни книжки с комикси, които аз трябваше да му превеждам с речник!!! Ужас и мъчение за мен, а той ме подбутваше да побързам с разшифрирането. Ставаше дума за приятелска компания от странни животни, някакъв розов пеликан и още няколко със странни размери и форми. Знаеш ли ги? Не си спомням заглавието, но ако случайно ти си ги срещала, ще се сетя. Накрая писахме писмо до издателството и получихме лепенка и други дрънкулки 🙂 (Дано Майя да не ми се кара, че се отклонявам от темата…)

  8. Майя М Says:

    Как ще се карам, напротив, благодаря ви, много хубава дискусия се получи!

  9. Отворено писмо до министър Вълчев « Моето ъгълче Says:

    […] че в нов законопроект за просветата е предвидено българските деца да тръгват на училище на 6 години – идея, която по принцип […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: