Университетски преподаватели гласуват с краката си

Не е тайна, че българските преподаватели, включително университетските, са със скандално ниски заплати. Вече съм обсъждала това в английския си блог. На 15. 09. 07 писах: „Макар че образователната ни система е в упадък и хората са прави да я критикуват, тя все още е удивително добра, като се вземе предвид колко малко средства и внимание получава от обществото. Тя е работещ вечен двигател. Докога ще издържи? Когато през 1994 започнах работа като асистент, трябваше да се преборя с петима души. Сега, когато имаме свободни места, кандидатите обикновено са колкото местата. Понякога конкурсът се проваля, защото (единственият) кандидат не показва равнището, изисквано от закона за длъжността асистент. За една работа е сигурен знак, че е зле платена, ако единствените хора, желаещи да я вършат, нямат нужната квалификация.“

В публикацията си от 11. 10. 07, посветена на учителската стачка, писах: „Възмутително е колко малко подкрепа получават учителите от българското общество. Цял легион люде, включително с висше образование, внезапно се загрижиха за провалените реформи в българското образование и заявиха, че много от учителите заслужават уволнение; че лошите учители не трябва да получат същото увеличение на заплатите като добрите (макар че никой не смята за нередно, че сега добрите учители получават същите фиксирани ниски заплати като лошите); че учителите са виновни за липсата на реформа; че учителите, които намират заплатите си ниски, трябва не да протестират, а да напуснат; че ако не напускат, то е, защото не могат да си намерят друга работа, което доказва, че са некадърни и не заслужават дори сегашните си заплати!“

За жалост българските власти на всички нива и цялото българско общество продължават да мислят, че независимо колко непривлекателен става преподавателският труд, желаещи да се посветят на него ще има. Е, не съвсем. В България като че ли се посвършиха образованите балами, готови да вършат висококвалифицирана работа за без пари. Двете асистентки, назначени последни в нашата катедра, напускат. На това се вика „гласуване с крака“.

Така че мога да съобщя на умниците, които съветват учителите да напускат, ако са им ниски заплатите – някои се вслушват в съвета ви. И какво? Това оправя ли дори най-мъничкия проблем в образователната система?

Advertisements

Етикети:

3 Коментари to “Университетски преподаватели гласуват с краката си”

  1. razmisli Says:

    Заплатите определено са фактор за липсата на привлекателност на преподавателската работа. Разбира се, има и много други фактори (непотизъм, бедността на условията, невъзможността за истинска работа по много направления). Но тези последните ги е имало и преди, а тогава кандидати не са липсвали. За протокола, ще кажа, че едно време и аз напирах да ставам университетски преподавател в България, но… то е дълга история. Стискам палци за твоята работа – надявам се в Медицински университет да е различно!
    Иначе, за заплатите на учителите – има доста познати, които имат учителско образование, но са се преквалифицирали на нещо друго само заради заплатата. Действително мрънкането на „съветниците“ не оправя нещата…

  2. mayamarkov Says:

    Уви, другите „фактори на непривлекателност“ също се засилват. Например при нас става все по-трудно да се получи специалност и да се разработи дисертация. Основното обаче си остават заплатите.

  3. Баламите се свършиха « Моето ъгълче Says:

    […] (Писах за това преди няколко месеца под заглавие “Университетски преподаватели гласуват с краката си“). Миналата седмица проведохме конкурс. За двете […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: