Като си нацист, не се обиждай

Най-добрата критика според мен е тази, която пряко се основава на думите на критикувания човек. Както казва пословицата, вол се хваща за рогата, а човек – за езика. Този пост е отговор, т.е. критика, на становището на Милен, жител на русенския кв. „Средна кула“, оставил дълъг коментар (№ 5) към предишния ми пост „Не щем недъгави деца в квартала си„.

Милен, изглежда, мисли, че едно становище е толкова по-защитимо, колкото повече хора го подкрепят. Той пише: „Въпросните 420 съвсем не са единствените, които не подкрепят идеята тези нещастни деца да бъдат настанени на центъра на квартал “Средна Кула”… Хората от квартала, които подкрепят това мъдро решение на общината, са точно двама души ОБЩИНСКИ СЛУЖИТЕЛИ (за което не им се сърдим! И ние не бихме казали лоша дума за работодателите си пред камерите), повлекли след себе си десетина техни съседи (на които също не можем да се сърдим, понеже знаем, че са добродушни хора, които не са могли да откажат на съседите си…“

Аз бих коментирала така: Първо, ако делът на хората, нежелаещи да приемат деца с увреждания, е по-голям, отколкото изглежда, това говори зле за хората от квартала, а не добре, както явно мисли Милен; и второ, ако жителите му наистина са добродушни и лесно внушаеми хора, склонни да си залагат името за неподкрепяна кауза само за да не скършат нечий хатър, защо да не допуснем, че се подписват против настаняването на децата само за да не обидят инициаторите на подписката?

По-долу Милен пише: „Кварталът, в който управниците на Русе искат да настанят тези деца, е известен сред русенци като “Циганския квартал на Русе” по простата причина, че преди повече от 30 години хората от този квартал са били солидарни към обществото и са се съгласили до техните домове да бъдат построени бараки, в които да бъдат настанени циганите на града“.

Преди 30 години властта изобщо не се интересуваше от съгласието или несъгласието на поданиците си, когато решеше да прави нещо, така че не виждам защо Милен кичи съкварталците си с добродетелта „солидарност към обществото“. Все едно, намирам за изумителна логиката, според която циганите имат право да живеят някъде само ако белите жители на това място са „съгласни“.

Следващ цитат: „Преди 5 или 6 години група управници от русенската община решиха да закрият детската ясла в квартала за да я превърнат в старчески дом, в което няма нищо лошо. Отново солидарното население на квартала приема предложението с отворени обятия и СТАРЧЕСКИЯТ дом е факт. Нарочно подчертаваме СТАРЧЕСКИЯТ, защото след като пристигнаха новите обитатели на нашата детска ясла, разбрахме, че това няма да е обикновен СТАРЧЕСКИ дом, а “ДОМ ЗА ХОРА С ПСИХИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ” в което също няма нищо лошо!“

Щом уж няма нищо лошо, защо ни го навираш в очите? И сигурен ли си, че ти самият ще запазиш здрав дух в здраво тяло до сетния си ден?

След забележката за загубената ясла Милен посочва други законни оплаквания на хората от „Средна кула“ – че училището, в което кметът иска да настани децата от Могилино, е затворено само преди 8 месеца въпреки наличието на деца, че кварталът няма детска площадка, няма канализация, сметта се извозва рядко, а пътят до „истинското“ Русе е разбит.

Всеки разумен човек би подкрепил жителите на „Средна кула“ по тези въпроси. Само че разумният човек би отбелязал също, че жителите на квартала не правят подписки и протести за детска площадка, канализация или ремонт на пътя, а именно срещу децата от Могилино. При това доводът им не е „ако тези деца заемат училището, то никога вече няма да се отвори за нашите деца“, а „не щем нашите деца да гледат увредените“.

Нов цитат: „Именно заради доброто стратегическо разположение на квартала, отговарящо на всички европейски стандарти, де що има да се интегрира се тъпче в този квартал от минали и настоящи оправи… нашите деца са НЕДОСТОЙНИ (както се изрази онази чиновничка), те нямат нужда от детски площадки, от тях се иска да свикват с циганите, лудите, а най-вероятно и с децата от Могилино, защото няма как, това е кварталът в които се извършват интеграциите в Русе, “Изолаторът на града” и ние трябва да се примирим с това!!!… Кои сте вие, които с вашите стабилни, зрели психики не можахте да гледате тези деца по телевизията, а сте тръгнали да съдите нас, че не можем да свикнем да гледаме това всеки ден? И още по зловещото от ваша страна е да ни карате да излагаме и крехката психика на децата си на тази гледка всеки ден, по няколко пъти!!! Кой,… Кой от вас, драги ми съдници, би ни дал гаранция, че това няма да остави отпечатък в съзнанието на тези малки дечица, които ще израснат с тази гледка?… Нито вие, нито ние сме виновни за положението, в което се намират тези деца. Виновниците които нямаха срам да откраднат и парите, полагащи се на тези дечица, и с тях да си построят хотели…“

По-голямата част от горния цитат не се нуждае от коментар. Искам само да вметна, че хора като Милен упорито отказват да разберат причината за „положението, в което се намират тези деца“. Причината не е липсата на пари, както той внушава. Причината е липсата на човещина и нейна ярка проява е убеждението, че за нормалните деца е вредно да гледат увредени. Тук се сещам за един от коментарите към поста ми за Могилино – чужденец, купил вила в България, съобщава, че при всяко идване посещава местното сиропиталище заедно с децата си.

На две места в изложението си Милен се възмущава, че хората с неговото становище биват наричани „нацисти“. Българинът знае малко за нацизма (както и за всичко останало). В масовото съзнание нацизмът се свързва със свастики, избиване на евреи и нападение срещу Съветския съюз. От тези три елемента само избиването на евреи е свързано със същността на нацизма, без обаче да я изчерпва.

Нацизмът е тоталитарна система, основана на идеята за расова чистота. Той въздига в култ здравото и отхвърля увредените и психично болните, както и представителите на „низши“ раси. Средностатистическият нацист не е желаел смъртта на умствено изостаналите, психично болните, циганите и евреите. Той просто не е искал да ги вижда наоколо – също като жителите на „Средна кула“. Доведена докрай, тази логика създава нацистката машина за убиване. Първите й жертви не са комунистите и евреите, а децата с увреждания.

Не е нужно да се разкарваш със свастика на ревера, за да си нацист. Достатъчно е да споделяш идеологията на нацизма. Милен я споделя, което ясно личи от собствените му думи. Затова не мисля, че има право да се обижда, когато го наричат нацист.

Advertisements

Етикети: ,

2 Коментари to “Като си нацист, не се обиждай”

  1. razmisli Says:

    Нямам какво да добавя, освен да се съглася особено с факта, че когато дадено мнозинство подкрепя нещо, то не непременно е добро заради това.

  2. mayamarkov Says:

    Благодаря! Междувременно научих, че това е описано като тип логическа грешка – argumentum ad numerum.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: