Този пост е в отговор на оправдания протест на Марфа срещу навика ми да илюстрирам становището си, ръсейки с шепи линкове към страници на английски. Бях коментирала целта на концепцията на Министерството на образованието за обучение по религия „да развие усет и уважение към религиозното“ така: „Ако ви трябва да възпитате някого в “уважение към религиозното”, мексиканската религия е направо удар в десятката. Тя ми е любимият пример, когато някой опонент вземе да ме убеждава, че всички религии били хубави. И не само на мен; можете да видите този пост: http://leilouta.blogspot.com/2007/06/any-volunteers.html“
Лейлута е млада американка от тунизийски произход. Нейният блог ми е един от любимите. Все още отказвам да говоря за него в минало време. Лейлута спря да пише миналото лято, вероятно поради оправдани страхове за безопасността си. Последният й пост е критика срещу тунизийския диктатор. Надявам се да не й се е случило нещо лошо. Утешавам се, че ако беше така, блогърите, които я познават лично, щяха да вдигнат шум.
Но да се върна на поста Any Volunteers?, към който препращах. Ето негов съкратен превод:
„Има ли доброволци?
…Няма нищо лошо в това да кажеш, че нещо е назадничаво, ако то е такова. Откакто се преселих тук (в Америка – М.М.), много пъти моят произход е давал повод за разговори за Близкия Изток. Понякога сме обсъждали какво става в Саудитска Арабия… Когато попитам събеседника си какво мисли за обезглавяванията, ампутациите, принудата жената да е изцяло покрита и придружена от мъж, забраната да шофира…, той обикновено отговаря: „Е, това е тяхната култура“. Съжалявам, но тези порядки са назадничави, нарушават правата на жените и ние не трябва да се боим да го кажем. Както казва съпругът ми, всички преструвки за мултикултурализъм и политическа коректност ще рухнат, ако в стаята влезе ацтек и попита има ли доброволци да помогнат на слънцето да изгрее. И аз мисля така.“
П.С. Няколко дни след като написах този пост, Лейлута се завърна!
Моето ъгълче 
февруари 27, 2008 в 3:39 pm |
Е, жертвоприношенията не са били правени на доброволци, а на пленени войници. Един вид продължение на войната с мирни средства (удовлетворяване на божествата с цел постигане на мир). Ако не ни харесват ацтекските жертвоприношения трябва да сме против войната също. А тя съществува и за съжаление много по-смъртоносна днес в сравнение с ацтеките. Иначе и в западната цивилизация има доста подобни случаи на ритуални убийства. Смъртни наказания от всякакъв вид, клади, дуели, единоборства (като това между Хектор и Ахил), руска рулетка и разбира се, войни.
Има много порядки в други страни, които за мен са ужасяващи. Въпреки това ми е трудно да намеря формулата да им се противопоставя (при положение, че не съм засегната). Ако им кажа, че техните порядки не отговарят на хартата за правата на човека. Но ако те не признават тази харта, по какъв начин мога да се боря с порядките? Все едно с правилата на евклидовата геометрия да оборвам теореми от хиперболичната и елиптичната геометрия. Ако мисленето почива на различни принципи, не мога да го оборя с моите си аргументи, трябва да използвам техните. А те също могат да ме оборят с наличните противоречия в принципите, на които се основава моето мислене. Имат обезглавяване – ще ме попитат, а във вашите страни няма ли смъртно наказание (както е в САЩ)? Ако да, каква е разликата между обезглавяване и смъртоносна инжекция, при положение, че резултатът е същия? Дори казват, че гилотината била по-хуманен начин за смъртна присъда, защото била по-безболезнена. Не знам. Но съм убедена, че единственият начин за промяна на правило, което аз намирам за антихуманно е да се обори то с неговите си аргументи, както и аз да съм готова да премахна правило от моята култура, ако то бъде оборено с моите собствени аргументи. Просто защото външното налагане обикновено не води до резултат.
февруари 27, 2008 в 3:42 pm |
Майя, напиши за еволюцията и креационизма / интелигентния дизайн. Има голяма връзка с учебника по биология и всъщност ти като специалист точно по тази тема би я осветлила доста по-добре от всеки друг. 🙂
февруари 27, 2008 в 3:43 pm |
Майя, напиши за еволюцията и креационизма / интелигентния дизайн. Има голяма връзка с учебника по биология и всъщност ти като специалист точно по тази тема би я осветлила доста по-добре от всеки друг. 🙂
февруари 28, 2008 в 6:59 am |
Аз всъщност вече написах нещичко:
https://mayamarkov.wordpress.com/2008/01/09/creationism_and_my_touch_with_it/
февруари 28, 2008 в 1:02 pm |
Другият ти коментар е толкова сериозен, че за да му отговоря истински, трябва да пиша цели страници, а ме мързи :-).
Накратко:
– Доколкото знам, при ацтеките връзката между война и жертвоприношения е била по-скоро обратната – те са водели войни, за да вземат пленници, които да бъдат принасяни в жертва.
– Макар да отделям човешкото жертвоприношение като изключителен случай, съгласна съм, че всички други предлози за лишаване на човек от жиовт също са най-малкото проблематични.
– Смятам, че освен нормите, валидни за дадена култура, има и абсолютни морални норми. Не одобрявам моралния релативизъм, който заля Запада напоследък и като нищо може да го затрие изцяло. Нима можем например да оправдаем Могилино с „довода“, че нашата култура смята увредените деца за неприятна гледка и затова ги тикаме в най-забутаните селища и там ги морим от глад ?!
Така можем да оправдаем и Холокоста – той не е бил лошо нещо според нацистката култура.
Друг е въпросът, че прилагайки моралните норми на нашата култура, често сме лицемерни и „забравяме“ да ги приложим спрямо себе си. Например за независимостта на Косово се изприказваха много неща, които могат да се обобщят така: „Българите заслужават независимост, но косовските албанци – не, защото са кофти хора и не ги харесваме.“
февруари 28, 2008 в 6:09 pm |
Ако ацтеките са водели войни, за да си осигурят пленници (макар че не всички техни войни са точно за пленници нито са се изчерпвали с намирането на пленници), то те са подобни на колониалните войни, водени главно за осигуряване на природни ресурси. Разликата е само, че колониалните милитаристи не са смятали жертвоприношенията за необходими за осигуряването на благосъстояние (и съответно за валидна причина за воденето на война), докато ацтеките са, и обратното. А едно време юдаизмът е започнал с човешки жертвоприношения, после животински, после други, а сега свещта се смята за жертвоприношение (искам да кажа, че и ние не сме били по-различни от ацтеките, но сме се променили постепенно и в 1492 вече сме били други.) Така че според мен релативизъм е неизбежен. Поне не мога да не го взема под внимание. Кои според теб са абсолютните морални норми и защо? И аз имам усещането за такива, но ми е трудно да ги формулирам.
Разбира се, пазя се и от лицемерие и се опитвам да прилагам към себе си и моята култура същите мерила, както и към другите. Също се ужасявам от някои разпространени практики в други култури, но точката ми беше не че не трябва да правим нищо по въпроса, а да мислим как да го правим – първо – ефективно и да има смисъл за културата, а освен това да не води до някаква по-голяма несправедливост, която в момента не виждаме. Затова пряката намеса по наши си критерии в чужди култури е неефективна и арогантна едновременно, и в много случаи е водила до други катастрофи. (Например въдворяването на цивилизация в Африка, християнизацията на Америка, която е довела до жертви сигурно повече от жертвоприношенията и подобни.)
Друго е когато ужасяващите ни правила в други култури биват оборени със свои аргументи или с вътрешни за културата агенти. Например лесно може да се докаже, че задължението за забраждане не е ислямски принцип в Корана, а културен (забраждането го е имало в цяла Европа в един или друг вариант съвсем доскоро). Холокостът не смятам, че е нормална закономерност на нацистката култура. Първо, защото е политическо решение и явление в сравнително кратък срок (не знам след колко години може да се смята, че дадено явление е част от културата). Второ, защото хора са се съпротивлявали на него, което ми дава повод да го смятам не за част от културата. Не е било общоприето осъзнато правило. Други хора пък не са знаели какво наистина става. (Отделно, че не са се интересували а само са спасявали собствената си кожа и тук може да ги обвиняваме.) И случаят Могилино има лесно оборване, защото и протестите идват също от българи (тоест вътрешни за културата агенти).
Това са моите мисли по въпроси, за които доста съм мислила и по много от тях не съм сгигнала до отговор.
февруари 29, 2008 в 2:35 pm |
Разбира се, всички сме тръгнали от варварството, въпросът е какво да се прави, ако някой иска изцяло или отчасти да остане там, че и дърпа другите назад.
Аз смятам, че арогантната намеса в Германия и Япония през Втората световна война е била ефективна и е дала отлични резултати.
Ето по-важните абсолютни морални норми, както аз ги виждам: да се пази човешкият живот, здраве, свобода, достойнство и собственост, да се пази природата.
Забрадките наистина са били разпространени почти повсеместно, къде – с религиозно и квази-религиозно предназначение (да не се вижда женската коса), по-често – с практическо (да пазят от студ, вятър и слънце, както и да скрият недоизмитата коса).
За жалост Коранът изрично предписва „жените са слагат покривала на главите си“, поради което лесен изход от ситуацията няма.