Цикъл 1, урок 3 – Индивид и вид. Развитие на индивида и вида

evolution_horse.jpg 

Родствени връзки и общ произход на конете, магаретата и зебрите. Силно опростено по Budiansky (1997).  

Индивид и вид. Преди да започнем да разглеждаме организмите по същество, трябва да се запознаем с някои понятия, които ще ни трябват.

Всяко отделно живо същество се нарича индивид. Например вашата котка е индивид, липата пред дома ви също е индивид.

В природата всеки индивид е част от множество индивиди, които си приличат, без да са съвсем еднакви. Например, макар че котките не са съвсем еднакви (различават се по окраската си, по това дали са мъжки или женски и др.), всяка котка прилича на другите котки. Отделните липи имат различна височина и форма, но много повече е общото помежду им. Можем спокойно да кажем, че който е видял една липа, е видял всичките.

Съвкупността от индивиди, които силно си приличат по своето устройство и функции, се нарича вид.

Думата “организъм” може да значи както “индивид”, така и “вид”. Точният й смисъл се разбира от подтекста на изречението.

Индивидуално развитие. Всеки индивид принадлежи на своя вид веднъж и завинаги. При никакви обстоятелства индивид от даден вид не може да се превърне в индивид от друг вид. Това става само в приказките.

Неизменната принадлежност към вида не означава, че индивидът през целия си живот трябва да изглежда еднакво. Напротив, за много организми е нормално да се променят силно, докато растат. Ранният човешки зародиш няколко дни след зачеването е мъничко клъбце, в което изобщо не личи бъдещият човек. Предстоят му големи преобразувания, докато се превърне в новородено бебе, което вече има човешка форма. Но промените не свършват с раждането; детето трябва да расте, да му поникнат зъби, да проходи, проговори и т.н. Тези процеси протичат еднакво при всички индивиди от нашия вид, следователно са закономерни.

Последователните закономерни промени през живота на индивида се наричат индивидуално развитие (или само развитие). То е жизнена функция и като другите жизнени функции е предвидено в наследствената информация, записана в хромозомите.

Понякога младите индивиди толкова се отличават от възрастните, че неподготвеният наблюдател би ги причислил към различни видове. Например поповите лъжички никак не приличат на възрастните жаби от същия вид. Затова, когато разглеждаме даден вид, е важно да опишем и индивидуалното му развитие.

Еволюция. Видовете също се развиват. Когато се разкопават земните пластове, в тях се откриват останки от организми, които не принадлежат към никой от днешните видове. Следователно видовете са се променили. Развитието на вида се нарича еволюция.

За разлика от индивидуалното развитие еволюцията не е закономерна (може да протича в най-различни посоки) и не е предвидена в наследствената информация. Напротив, тя се основава на непредвидени случайни промени в наследствената информация на индивидите. Тези промени се наричат мутации и възникват много рядко. Предизвикват ги някои въздействия, които повреждат хромозомите – ултравиолетови лъчи, рентгенови лъчи, йонизиращи лъчения, висока температура или определени отровни вещества.

Повечето мутации са вредни и скъсяват живота на индивида, който ги носи. Той умира, без да е успял да се размножи, и вредната мутация изчезва. Някои мутации обаче са полезни за носителя си. Той процъфтява и оставя много потомци. Мутацията се предава на тях, после на тяхното многобройно потомство и накрая обхваща целия вид. Това отхвърляне на вредните и утвърждаване на полезните мутации се нарича естествен отбор.

Пример за еволюция е развитието на устойчивост към лекарства. Щом фармацевтите произведат нов антибиотик, не след дълго се появяват микроби, на които той не вреди ни най-малко. Такива примери, в които еволюционни промени протичат пред очите ни, обаче са редки. Поначало еволюцията е много бавен процес. Често са нужни стотици хиляди години, за да се натрупат видими промени.

Произход на видовете. През повечето време видът еволюира като едно цяло. Ако обаче две групи индивиди от един вид дълго живеят разделени (например от двете страни на река или планина), те няма да могат да си обменят мутации, ще поемат всяка по свой път и след време ще се превърнат в два отделни вида.

След известно време някой от тези видове може да се раздели на още два. Така ще се образува група от три или повече вида, които имат общ произход и си приличат. Илюстрацията показва как съвременните коне, магарета и зебри са се получили от един общ предшественик, живял преди 4 милиона години.

По подобен начин от един родоначалник са се развили и други групи видове – например папратите, иглолистните растения, насекомите, рибите, птиците. Можем да сравним развиващия се жив свят с разклоняващо се дърво. Предполага се, че ако се върнем достатъчно назад във времето, ще стигнем до един родоначален вид, от който е започнало всичко. 

Източници

            За илюстрацията:

Budiansky S. The Nature of Horses: Exploring Equine Evolution, Intelligence, and Behavior (1997).

Bridlepath (2007). Quagga? Qu’est-ce que c’est? [Online] http://bridlepath.wordpress.com/2007/02/18/quagga-quest-ce-que-cest/ 

            Copyright Майя Маркова. Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: