В защита на науката, част 5

Продължавам от част 4.

Глава 5. Сложност и информация

След нелоша уводна част за информационното съдържание на различни поредици от символи Ленокс на стр. 86-89 излага схващането си, че белтъците и генетичният код не може да са възникнали от само себе си, защото вероятността за това е твърде малка. Ето един представителен откъс от стр. 87: “Сред многото различни видове аминокиселини има 20, които участват в протеините. Ако имаме смес от всички тях, вероятността правилната аминокиселина да попадне на определено място в белтъцната верига би била 1/20. Така вероятността 100 аминокиселини да се подредят в правилния ред би била (1/20) на степен 100, което прави 1 към 10 на степен 100, което пък е невъзможно малка вероятност.” На следващата стр. 88: “Сър Фред Хойл сравнява тази вероятност за спонтанно образуване на живот с вероятността след преминаване на торнадо през склад за старо желязо да се образува спонтанно Боинг 747!”

Ще повторя това, което писах в предишната част: “Целият този текст се основава на нелепата предпоставка, че примитивните полимери на зараждащите се живи системи в първичния океан са можели да вършат работа само ако са толкова съвършени, колкото и тези, които наблюдаваме в съвременните живи клетки.”

Според сегашните научни схващания развиващият се живот е минал през етап, когато се е състоял изцяло от РНК, а белтъците са се присъединили впоследствие. Никога не съм правила изследвания в тази област, но както си представям нещата, първите белтъци трябва да са били такива, които се свързват с РНК неспецифично и й носят някаква полза – например защитават я от вредни въздействия на заобикалящата среда. Понеже по-късно ДНК е поела геномната функция на РНК, най-известните съвременни белтъци с такава функция са ДНК-свързващи. Това са хистоните в ядрата на телесните клетки и протамините в ядрата на сперматозоидите. От изследванията върху тези и други белтъци, свързващи нуклеинови киселини, знаем, че главното условие един белтък да върши тази работа е в състава му да преобладават основни аминокиселини (логично, щом нуклеиновите киселини са киселини, то за да взаимодействаш с тях, е достатъчно да си основа). А след като съставът е по-важен от последователността, то такъв белтък сравнително лесно би могъл да се синтезира и от примитивен, несъвършен белтъко-синтезиращ апарат. Освен това някои белтъци, свързващи нуклеинови киселини, са доста малки (за белтъци). Протамините на бозайниците имат верига, дълга само около 50 аминокиселини. На това отгоре над половината от веригата е заета от една и съща аминокиселина – аргинин. Ако допуснем, че по някаква причина в средата се съдържа повече аргинин, отколкото други аминокиселини, то обезкуражаващите изчисления “вероятност от (1/20) на степен не знам си каква” отпадат автоматично.

Сега ще дам дълъг нередактиран цитат, който започва от края на стр. 91, обхваща цялата стр. 92 и част от стр. 93. Моля, затегнете предпазните колани.

“И така, изглежда има все по-убедителни признаци за това, че случайността (произвол) и необходимостта (закон) не са в състояние да обяснят произхода на богатата на информация биологична комплексност. Тук ще се възрази, че е изключително трудно да се докаже отрицателно твърдение. И също, че ако се откажем от надеждата, че информацията би могла да се произвежда от природен процес, и я припишем на интелигентен източник, това във всеки случай би било признак на интелектуален мързел. Науката все някога ще може да предложи решение на проблема. Такова отношение обаче предполага, че в крайна сметка ще има натуралистично решение. А ако няма? Нещо повече, ако би могло научно да се аргументира, че такова решение няма? Една добра илюстрация за това, което имам предвид, са опитите за конструиране на перпетуум мобиле. Всяка година се пишат множество статии, които твърдят, че авторите им са открили тайната на вечния двигател. Но учените не гледат сериозно на тези статии. Всъщност повечето от тях изобщо не се четат. Причината да не се четат не е, че учените, които получават тези статии, са интелектуално мързеливи и не желаят да обмислят нови аргументи. Причината е, че те вярват в закона за запазване на енергията, от който следва, че перпетуум мобиле не може да съществува, и следователно опитите за конструирането му са загуба на време. В областта на чистата математика, ако дадено предположение е било атакувано в продължение на много години и всички опити да бъде доказано са се проваляли (като прочутия опит да се раздели един ъгъл на три равни части само с помощта на линия и пергел), тогава математиците не непременно ще се откажат от опитите да го доказват, но ще предприемат и опит да разберат дали то може да бъде опровергано (както е и станало най-накрая с разделянето на ъгъла). Защо да не се обмисли прилагането на същата логика към проблема с произхода на информацията? Не е ли възможно провалът на всички досегашни опити за натуралистично обяснение да е ясно указание, че трябва да погледнем в другата посока и да видим дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията? Ако има, бихме си спестили много ценно научно време и усилия, като се откажем от търсенето на информационно-теоретичния еквивалент на вечния двигател. Математикът и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на информацията (препратка). Тази идея прозира както в споменатия по-горе възглед на Леон Брилуин, че машините не могат да произвеждат информация, така и в изказването на Нобеловия лауреат Питър Медавар: “Никой процес на логическо разсъждение – мисловен акт или компютърно програмирана операция – не може да увеличи информационното съдържание на аксиомите и предположенията или наблюденията, от които изхожда.” Уилиям Дембски твърди, че естествените процеси (случайност и необходимост) могат ефективно да пренасят комплексна специфична информация, но не и да я генерират. Съществуването на комплексна специфична информация говори за интелигентен източник, от която тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била разумно създадена.”

Засега ви стига толкова, отпуснете коланите и дишайте спокойно.

Първо ще ви помоля да прочетете отново думите на Питър Медавар (малко преди края на цитирания откъс). Той твърди, че информацията не може да се увеличава чрез логически разсъждения. Това е съвсем различно от проблемното твърдение на Дембски, че естествените процеси (случайност и необходимост) не могат да генерират комплексна специфична информация. Но великият имунолог Медавар е далеч по-уважаван от Дембски, така че защо да не откраднем от него малко подкрепа.

Второ, кой, по дяволите, е този Дембски? Препратката, означена в горния цитат, е към труда William Dembski, Intelligent Design as a Theory of Information, Perspectives on Science and Christian Faith, 49, 3, 1997, pp. 180-190. Защо трябва читателят да е принуден да се рови в книгописа или в Интернет, за да научи, че въпросният Дембски е креационист? Не е ли логично в книга, посветена на дебата между еволюционисти и креационисти, за всяко име да се посочва към кой от лагерите принадлежи – елементарната процедура “разкриване на конфликт на интереси”?

Като гледам страницата на Дембски в Уикипедия, много не ми се вярва, че точно този човек може да формулира природен закон от ранга на Закона за запазване на енергията. Законът му гласи, че “естествените фактори могат само да предават комплексната специфична информация, но не и да я пораждат.”

Доколкото разбирам, според този забележителен закон без свръхестествена намеса не можеш не само да напишеш есе, а и да съставиш телефонен указател или списък за покупки. Това представя в нова светлина думите на вярващите, че Бог им помага във всичко, което вършат, но не мисля, че става за природен закон. (Към вярващите читатели: Подигравам се на Ленокс и Дембски, не на вас.)

Ако трябва да бъда честна, дългият горецитиран текст създава у мен впечатление, че авторът му, докато го е писал, си е пийвал или пушил (но не тютюн). Той добре показва защо еволюционистите не са убедителни в дебатите си с креационистите. Учените са тренирани да търсят и откриват дори дребни грешки в своите и чуждите разсъждения. Ето защо, когато бъдат залети с масивна вълна от глупост, те просто блокират подобно на чувствителни уреди, атакувани с дразнител извън обхвата на скалата им. Освен това подходът на учения, след като открие замаскирана грешка или глупост, е да я посочи и направи ясно видима. А когато един текст и без това е съвсем очевидно толкова глупав, колкото изобщо може да бъде, какво може да направи ученият освен да се хване за главата?

Някой ще възрази, че дори и най-посветеният на науката учен понякога общува с деца, прости хорица и изкуфели старци и следователно трябва да е свикнал с по-скромните интелекти. Или пък вместо учени трябва да викаме за тези дебати прогимназиални учители, свикнали да беседват с незрели умове. Да, но глупостта не е просто въпрос на незрял или оскъден интелект. Напротив, децата и интелектуално ощетените възрастни могат само да се плацикат в плитчините на глупостта, защото, за да се гмурнеш в бездънната й синева, ти трябва съсредоточеност и способност за абстрактно мислене. Изглежда, не само големите умности, а и големите глупости могат да се създават само от малцината избрани с коефициент на интелигентност над 120, докато ние, простосмъртните, сме обречени да попиваме и преразказваме техните творения съвсем според закона на Дембски .

 

По-нататък на стр. 96-98 Ленокс, след като пояснява “нямам намерение да твърдя, че Библията е учебник по природни науки“, я разглежда именно като учебник по природни науки. Или по-точно като учебник по сътворение, което явно според него трябва да замени природните науки.

На стр. 100 той заявява: “Ако освен това материята и енергията нямат капацитета да развиват всички необходими за биологичния живот съдържащи информация структури без допълнително подаване на информация, тогава материализмът е грешен.”

Материализмът, който се има предвид, не е философският материализъм (който като другите големи философии не е грешен, защото не си противоречи вътрешно), а “методичният материализъм”, на който се основава науката. Научният невежа Ленокс отново поставя условия, за да определи дали науката (не една или друга научна теория, а самата наука) има право на съществуване.

На стр. 101 той твърди, че след като по писаните текстове правим извод за съществуване на интелигентен автор, то и по информационния запис в ДНК трябва да направим същия извод. Ще ми се да изтъкна, че зад твърде много текстове не стои интелигентен автор, но да наричаш опонента си глупак е недостойно и съжалявам, че го правя толкова често – така се разтоварвам.

А ако говорим сериозно: при наличието на отбор не е нужна интелигентност, за да се създаде информация. Ако дълго време даваме на малко дете да драска по хартии и после унищожаваме всички листове с безсмислени драсканици, накрая можем да се сдобием не само с геометрични фигури, а и с отделни букви или дори срички. Но този въпрос ще се обсъжда по-нататък.

По-долу и на стр. 101: “Имаме основание за сериозни съмнения, че нежеланието на някои учени да направят от съдържащите информация биомолекули заключението за съзнателна конструкция е свързано не толкова с науката, колкото с последствията от това заключение относно възможната самоличност на Конструктора… В крайна сметка, ние не виждаме проблем да правим заключения за човешко или дори извънземно авторство…”

Тук ще вметна, че ако аз мислех, че информационните биополимери са продукт на интелигентен дизайн, щях да потърся дизайнера в по-ранна извънземна цивилизация, както на шега прави Станислав Лем в “Звездни дневници”. Имам идея за фантастичен роман (който едва ли някога ще напиша) на тема “откриване на интелигентен автор на записи в ДНК”. Накратко, учени изследват проби от планета, на която има живот, но след сблъсък с метеорит преди хиляди години радиоактивността се е повишила и всички по-сложни организми са загинали. Останали са само бактериите. Има и някои странни геологични образувания, които според един археолог-особняк са останки от градове, но никой не му вярва и всички го осмиват. Е, при изследвания на геномите на тамошните бактерии се откриват ДНК-последователности, които е твърде малко вероятно да са възникнали чрез мутации и естествен отбор. Така се разкрива, че археологът е бил прав. На планетата е имало цивилизация, която се е занимавала с генно инженерство, а радиоактивността се е повишила не от метеорит, а от унищожителна ядрена война. Единственото, което се е запазило от цивилизацията, са малко развалини и генно-модифицирани бактерии.

Да се върна на основната тема: Да приписваш произхода на земния живот на извънземни не е много добра хипотеза, но все пак е научна хипотеза. Да го приписваш на пряка намеса на Господ-Бог не е и не може да бъде научна хипотеза. Това е псевдонаука, антинаука, шарлатанство. Това “не само не е вярно, то не е дори погрешно“. Научната философия изисква при никакви обстоятелства да не обясняваш нищо с пряка намеса на Бог или друга свръхестествена сила, след като Вселената е възникнала. А животът на Земята се появява много след Големия взрив.

Етикети: креационизъм, наука