Коментари на: В защита на науката, част 2

От: Поредица статии на Мая Марков за креационизма « А корабче плува ли? За в окото питам…

Mon, 21 Sep 2009 20:38:29 +0000

[...] В защита на науката, част 2 [...]

От: mayamarkov

mayamarkov — Tue, 20 May 2008 21:09:39 +0000

Доколкото знам, някои деца наистина се нуждаят от риталин. Ето разказа на едно такова дете, вече като възрастен човек:
http://www.quackwatch.com/01QuackeryRelatedTopics/Victims/feingold.html
Но не се съмнявам, че на всяко дете, което наистина се нуждае от лекарството, отговарят поне четири, на които то се предписва излишно! А тия дни четох, че риталинът може да навреди на сърцето!
Големият ми син си е точно каквото днес наричат „свръхактивен“ – когато не става неговото, се тръшва на пода и почва да рита. Надявам се да поулегне, докато тръгне на училище.
Науката, разбира се, не е всичко, тя е лишена от морални ценности (освен някои, свързани със самия изследователски процес), не може да даде радост от живота и още много други важни неща. И, разбира се, във всеки момент тя греши по много въпроси. Това е нормално, тя така си работи (пък нали и бъдещите учени трябва да имат нещо да правят), но наистина не следва да се стига до преклонение пред нея. Впрочем, когато се преподава наука, обикновено се поднасят само теориите и фактите, а най-важният елемент на науката – критичното мислене, се губи. Дори в университетските курсове.
Не съм съгласна, че математиката е в основата на всички науки. Тя е важен инструмент на физиката и съвременната химия. И някои области на биологията (макар че човек може да бъде добър биолог дори ако изобщо не го бива по математика). Но математиката изисква мислене, различно от научното. Не случайно повечето хора и цели общности (като древните гърци), постигнали много в математиката, са сравнително по-изостанали в науката и обратното. Вземи убеждението на Платон, че истината се открива с ума, не със сетивата. Това мислене е необходимо за математиката, но с него в науката няма да стигнеш далеч.

От: haz

haz — Tue, 20 May 2008 17:10:15 +0000

Аз първо смятам, че така наречената „свръхактивност“ у децата е доброто старо непослушание. Американците скоро не са си препрочитали „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“ и затуй тъпчат децата с лекарства от типа на риталин (ще ми е интересно твоето мнение по въпроса). Второ, дори свръхактивността да е проблемна (и аз имам дни, когато пльосвам децата пред телевизора и надувам музиката в слушалките, за да има мир и спокойствие), идеята, че храненето е причина за поведението, е толкова манипулативна! Виждаш ли докъде може да доведе преклонението пред „науката“ – нарочно в кавички? Вместо да си възпитавам детето, ще му давам витамини. Вместо да го обичам и да си говоря с него, ще чета етикетите на продуктите.

И за да не съм напълно офф този пост, ще обърна внимание, че в крайна сметка науката наистина ни учи как да живеем и ни прави живота по-добър (да живее електричеството), но други области на човешкото мислене също имат подобни стремежи – например философията, чието предназначение също е да открива закономерности в света, но и да учи на морал – пример – древните гърци.

И… много те моля, математиката е в основата на всички науки

От: mayamarkov

mayamarkov — Tue, 20 May 2008 08:17:38 +0000

Благодаря за коментара, Лешничке! Радвам се, че ти като християнка не одобряваш „научния креационизъм“ и в частност Ленокс. Според мен християните трябва да са ни съюзници срещу тези явления, защото те вредят на християнството не по-малко, отколкото на просветата. Смятам да напиша няколко думи за това в края на серията си.
Наистина идеята за независима наука (и учени) е илюзия. Учените са подвластни на своите лични чувства, а освен това могат да станат и оръжие на нечии себични интереси. В резултат, както пише една психоложка, „науката има неприятната склонност да подкрепя предразсъдъците на своето време“.
Но все пак науката в крайна сметка успява да се коригира и да върви напред. Според Попър не трябва да разглеждаме пристрастността на учения като проблем, а само да мислим какво да се прави, за да се намали вредното влияние на тази пристрастност върху науката като цяло. Когато научните изследвания се правят по строги правила (напр. резултатите да се отчитат от човек, който не знае дали пред него е пробата или контролата) и когато се изисква резултатите на всеки научен екип да се потвърдят независимо от други хора в други лаборатории, субективният фактор значително се обезсилва.
Диетологията е крайно трудна наука, защото, за да установиш как действа например кафето, трябва да подбереш група хора, които пият кафе, и друга група хора, които се различават от първата група САМО ПО ТОВА, че не пият кафе. Звучи трудничко, нали? След това трябва да наблюдаваш и сравняваш двете групи години наред, макар че почти всички институции, отпускащи пари за наука, искат резултати и отчети след една до три години.
За мобилните телефони потърсих оригиналното резюме в Epidemiology, но не го намерих. Как да ти кажа, ще взема да цитирам нещо, което написах неотдавна в английския си блог, когато само преди няколко месеца за причинител на свръхактивността у децата бяха нарочени някои добавки в храните:
„Аз съм никой и нямам право да оценявам това изследване, но все пак бих препоръчала да се гледа предпазливо на резултатите му и на каквито и да е действия, предприети въз основа на тях… Толкова е изкусително да се подбере някакъв повсеместно разпространен фактор на средата, който може да се избегне само с невероятни усилия (ако изобщо може да се избегне), и той да се обвини за даден обществено значим здравен проблем. Или измислен проблем – защото подозирам, че в резултат на днешните неестествени начини и представи за отглеждане на деца голяма част от нормалното детско поведение се заклеймява като свръхактивност… Защо не е проведено изследване върху опитни животни?… Защо изследването е проведено само с деца, след като проблемите със свръхактивността, когато са налице, си остават за цял живот? Дали не е защото възрастните като цяло са щастливи със своите несъвършенства, но изискват съвършенство от децата си и ги теглят безмилостно към някакви свръхчовешки идеали за интелигентност и поведение?“

Цитатът е от:
http://mayas-corner.blogspot.com/2008/04/i-am-skeptical-about-food-additives.html

От: hazel

hazel — Mon, 19 May 2008 17:25:22 +0000

Само да кажа, че Ленокс не ми е симпатичен (гледах дебата и на видео), както и че не съм фен на научния креационизъм.

От позицията на лаик ми се струва обаче, че той е прав за илюзията, наречена „независима наука“. Науката не е само „учени си копат в лабораторията и правят открития“, а е подменила религията като светоглед за някои хора, което датира точно от просвещението и особено добива скорост през 19 век.

Пример за наука, мотивирана от различни идеологии (и спонсори), е диетологията, която ту обявява нещо за вредно, ту за полезно – да речем кафето. Чела съм преразказ научна статия, в която се казва, че кафето е по-полезно като антиоксидант от зеленчуците. Мен лично това много ме радва, защото по-често пия кафе, отколкото ям зеленчуци, но не е там въпросът:) Да, ще кажеш, има различни степени и видове полезност, биохимията на човешкия организъм е сложно нещо, но мисля, че разбра за какво говоря.

Също искам да те помоля да се замислиш доколко свободно ще бъде изследването на учените в тази новина от днес:

http://money.ibox.bg/news/id_2077929051

От: В защита на науката, част 3 « Моето ъгълче

В защита на науката, част 3 « Моето ъгълче — Mon, 19 May 2008 08:16:08 +0000

[...] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 2 [...]