http://research.zonebg.com/pubs.htm

За мен натискът на креационизма в последно време се дължи на засиленото влияние на консервативизма (политически съюзен с евангелистките групи) в САЩ в последните десетина години, затова в Европа не е разпространен. Доста други църкви приемат дарвинизма, например католическата.

Уточнявям, че не съм привърженик на по такъв начин изложения креационизъм. Нито пък на дарвинизма. Аз съм просто социолог с образование по философия, кофти комбинация . Освен това, да, протестант съм. Но не защитавам никаква теория поради религията си, опитвам се да съм толкова самокритична, колкото е възможно.

Има един философ, Бъркли (доста несправедливо нарочван за „солипсист“). Та Бъркли твърди нещо на пръв поглед абсурдно, но на втори, не чак дотам – не можем да докажем съществуването на каквото и да е. Защото разполагаме единствено със собствените си перцепции. Примерно, твърдото, горещото, киселото и т.н. са все усещания, не свойства на предметите. Същото важи за всички сетива. Казано на съвременен език, няма как да докажем, че светът не е виртуална реалност, която се прожектира само за нас. Бъркли се опитва да се измъкне от това положение, като казва, че има Бог и той е добър, следователно не ни лъже, следователно светът съществува.

Кант обаче има няколко доказателства в посока на това, че не може да се докаже нито съществуването на Бог, нито несъществуването му. За него, това, до което разумът може да стигне, са нашите си форми на познание – време, пространство, категории и т.н. Ако нямахме такива представи за време и пространство, светът можеше да ни изглежда съвсем иначе. А представяш ли си да имахме фасетъчни очи, примерно?

Та дотук с новоевропейската философия . С позоваването на горните автори исках да кажа само, че възприемането на света в голяма степен зависи от собственото ни познание, за което нямаме никаква гаранция, че е „обективно“. И не мисля, че с науката е по-различно. Ние ползваме методи, апарати и пр., но в конструирането им влагаме това, което е възможно да получим после. Примерно, една енцефалограма може да установи, че нещо не е наред в лявото ми полукълбо. Но не може да установи дали причините за това са вродени или психически.

Освен това, смятам, че знанията ни за света, включително и научните, много зависят от обществото, в което живеем и от научната общност, към която принадлежим. Ако всички вярват, че земята е плоска, това изглежда много очевидно. И цялата астрономия е така направена, че да обяснява това. По същата логика, след някой друг век нищо чудно да кажат „колко са били задръстени тия – мислели, че земята се върти!“

Има един философ на науката, Томас Кун. Та той е написал една книга – „Структурата на научните революции“. Ако ти попадне, мисля, че би ти било много интересно да я прочетеш. В нея той обяснява как определени научни теории биват поддържани от определени научни общности и как тези теории се сменят. Ти като биолог предполагам знаеш колко спорещи школи има и в самата биология.

***

Не искам да кажа, че дарвинизмът не е сериозна теория и че не обяснява много неща. Но като социолог си задавам въпроса кога исторически възниква дарвинизмът. Това е 19 век, в апогея на т.нар. „историческо съзнание“. Поради индустриализацията и бурните промени, които следват от нея, се създава естественото впечатление, че историята на цялото човечество е непрестанен възход (като се пренебрегва, че например в технологическо отношение Средновековието е доста по-изостанало от Античността). Изобщо, представата за „всеобща история“ е продукт на Модерността. Преди това няма една история, а много частни истории. Тъй че, съвсем логично е в някакъв момент да се предположи, че не само човешкият свят, а дори природният е част от всеобщата история. И да се намерят съответните доказателства за това. Но за тази цел религията следва да е позагубила силата си.

Във времена на разочарование от модерността и от някои от ефектите й обаче, логично е да се търсят и други обяснения на света. В този смисъл, да се създават и креационистки теории. В техните рамки нещата също могат да изглеждат обосновани. Защото се изхожда от предпоставки, принципно различни от тези на дарвинизма. И от тази гледна точка, да, нормално е дарвинистите да се чувстват засегнати и неразбрани.

За мен обаче всичко това са опити за обяснение на света, за който нямаме особени гаранции за абсолютно обективно познание. Това обаче не означава да няма наука и тази наука да не постига резултати.

Не вярвам да съм те убедила, но се надявам, че не ме мислиш за сектант .